АДАПТАЦИЯТА НА ДЕЦАТА В ПЪРВА ГРУПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
6 съвета на психолози за лесна адаптация
Пред прага на детската градина – оставете си достатъчно време за да подготвите детето, а и себе си за това събитие.
Преди всичко, престанете да се притеснявате.
Всичко ще е наред. Не проектирайте тревогата си върху детето, не обсъждайте с него възможни усложнения. Не бива да влизате и в другата крайност – да представяте на детето идилични картини за неговия живот в детската градина. Най-добре е да заемете позиция на осъзната необходимост.
Обърнете внимание на режима на детето си.
Трябва да го пренастроите така че детето лесно да се събужда ½-1 час преди да отидете на детска градина. Ако детето ви не спи през деня, научете го да лежи в леглото за известно време. Научете го на някоя и друга игра, стихчета, песнички, приказки, разглеждане на обкръжаващата го среда със запомняне на малки детайли. Опитайте се да научите детето да ходи до тоалетна по едно и също време. По-малките деца се учат да ходят в тоалетна, не когато имат нужда, а преди това – преди детската градина, преди разходка, преди сън.
Трудно храните детето си? Страда от липса на апетит, яде бавно, не яде какви да е храни?
Трябва да се приближите към менюто на детската градина и да отстраните паузите при храненето. Опитайте да намалите калориите в храната, за да увеличите апетита на детето. Във всеки случай, при деца с проблемен апетит е добре да се говори с възпитателите и да ги помолите да бъдат по-меки и търпеливи. Проблемите с храната често са причина, поради която децата не искат да ходят на детска градина
Добре е да се закалява всяко дете, но тези, които ще ходят на детска градина – особено. Босото ходене по земята в къщи през лятото е най-простия и ефективен начин. Това укрепва не само имунната, но и нервната система. Много са полезни всякакви водни процедури – душ, вана, езеро, море. Опитайте се да не ограничавате престоя на детето във водата и не се вманячвайте при контролирането на температурата. Постепенно приучвайте детето към студени напитки – айрян, мляко, сок от хладилника. Сладоледът е не само вкусен, но и полезен от гледна точка на контраста при температурата.
Децата често плачат, когато майка им си тръгва.
Трябва дълго да се уговарят, даже и да ги оставяте при близки и познати хора. „Почетно задължение“ за детето може да бъде всякаква помощ за мама – „Ето, носи дамската ми чанта“, „Къде съм си сложила чадъра? Можеш ли да ми го намериш?“, а също така и всякакви ритуали, които изпращат мама до асансьора, като махане с ръчичка през прозореца. Има деца, които са много нервни в отсъствие на мама, чакат времето, когато тя ще дойде. В отсъствие на мама, съня и апетита им се влошава, често отказват да ядат и не искат да спят без мама. Най-добре в такива ситуации е да се обърнете към психолог. По правило, такова поведение е следствие от поведението на възрастните. Повишената тревожност у майката, неправилна оценка на собствената й роля в живота на детето – всичко това може да провокира подобно поведение. Преди всичко, в такива ситуации е необходимо да се промени вътрешното състояние на майката. Най-добрия начин да научите детето на раздяла с вас е да създадете такава ситуация, в която самото дете да поиска да се раздели. Например – трябва да направи изненада за мама, или иска да си играе с приятелчетата. Излизайки за по-дълго време, помолете не възрастите, а детето да следи за реда в къщата. Дайте му поръчения, нека то само да прецени кога трябва да яде и да легне да спи. След като се върнете – подробно го разпитайте какво е правило през деня, похвалете го за успехите, обяснете му колко много неща сте свършили, защото ви е помогнал
Наблюдавайте как детето играе с другите деца.
Взаимоотношенията на децата с връстниците им се формират в тази възраст. Давайки го на детска градина, този процес се ускорява. Не бива да оставяте нещата на самотек. Ако му е трудно, научете го: да се присъединява към група с деца, да дава играчките си, да иска разрешение да играе с някого или с нещо, адекватно да реагира на отказ, намирайки компромисен вариант. Добре ще е да го извеждате през лятото на площадките да си играе с другите деца. Наблюдавайте децата си заедно с другите майки. Но при условие че в течение на уговореното време, детето неможе да напуска групата, в която играе и ако има въпроси трябва да се обръща единствено към „дежурната“ майка. Научете детето да носи на площадката само тези играчки, които е готово да сподели с другите деца. В противен случай, детето жадно ще търси къде се намира неговата любима играчка, която може да се счупи или загуби случайно.
Всяко дете в нормално състояние би изпробвало до къде стигат границите. Това му е работата. То все пак е съвсем ново на тази планета и сега учи правилата, които действат тук. Най-често срещаната причина децата да тестват границите е, че те наистина искат да разберат докъде се простират тези граници. Децата имат нужда от сигурността да знаят, че някой по-опитен и мъдър внимава за тях. Те не се чувстват в безопасност, когато не ги насочваме и не ги възпитаваме. Ето защо често казваме, че децата ще продължат да упорстват, докато не открият до къде стигат границите ни. Ами ако сме поставили ясни емпатични граници и детето ни продължава да ги изпробва? Дори и след като е разбрало, че тези конкретни ограничения са твърди – например, че вечерята е преди десерта, мама няма да му позволи да удря брат си, а татко го спира всеки път, когато започне да подскача на дивана, – то понякога не може да спре да не изпробва тези граници. Но защо?
Детските обществени заведения са истинска арена на смях, сълзи, игри и учене. Това е първата социализация на детето. Животът на детето в детската градина се характеризира с висока динамика и противоречивост. Противопоставянето на отношенията на децата в игровото взаимодействие, води до игрово неблагополучие, а това е повод за конфликт. Играта като доминираща дейност в цялостния престой на детето в детската градина е най- податлива на конфликтни ситуации. В нашата практика, влизайки в игровото взаимодействие в различни видове игри, наблюдаваме определени причини, провокиращи конфликтни ситуации, а именно: неумение за общуване; невладеене на способи за съвместна игра; различни цели, потребности, мотиви; обсебване на игрова територия, средства, играчки, привлекателни игрови действия; липса на точни правила или неспазването им; изпитване на гняв, враждебност, разочарование и проява на отрицателно отношение към другите. Конфликти между децата се появяват и в съвместната им социална дейност, когато под различна форма и насоченост съществува сблъсък на интереси, противоречие, разногласие, спор, конкуренция, съперничество или конфронтация. В основата на конфликтите в детска възраст лежи потребността на детето от самоутвърждаване на личността си и желанието му за общуване. Но нека децата понякога се поскарат, защото те имат нужда да определят себе си и да сложат граници едно от друго. Трябва да се научат да действат самостоятелно и да разиграят собствените си модели и реакции. Именно самостоятелността е умението, което е ключово за яслата и детската градина и тя не се изразява само в храненето и хигиената. Децата имат своите битки и сами разрешават малките си войни. Конфликтите им не са трайни, защото в новата игра те отново са заедно и сякаш нищо не се е случвало. Детските психолози са единодушни, че родителят не бива пряко да се намесва в детските конфликти. Често, когато разберете, че детето ви има проблеми в детската градина или в училище, ви се иска веднага да хукнете към Министерството на образованието или да поговорите с родителите на детето, което има конфликт с вашето дете. Но помислете, това ли е решението и дали това ще доведе до нещо добро или обратното и ще направи времето на детето ви в детската градина или в училище по-приятно? Предлагаме ви съвет за справяне с такива ситуации: Децата, които имат подкрепата на възрастните в семейството и получават знания от тях за приемливо поведение, са по-успешни в ежедневните си контакти с другите деца, по-лесно се сприятеляват и се отнасят дружелюбно по между си. Отношението на възрастния към детето му вдъхва самоувереност и по-добро себеприемане. Така възрастният оказва влияние върху това как то ще разглежда себе си и как ще реагира на средата през целия си живот. Споделеното до тук поставя емоционалната интелигентност като водеща ценност, необходимост и основно средство при формиране на съвременната личност. Ако детето получава достатъчно внимание, обич, разбиране и подкрепа в семейството – ще се научи да я споделя с другите. Ако детето общува с уверени възрастни – ще расте уверено и с реална себеоценка за себе си. Ако на детето се обясняват и дават достатъчно примери за това кое е правилно и кое не – то ще постъпва правилно в общуването си с другите. Ако детето се научи отрано на ред, правила и дисциплина още у дома – няма да изпитва затруднения по-късно, когато социалното му обкръжение се разширява и влиза в нови отношения. Казаното може да обобщим и по следния начин – колкото по-рано детето започне да изпитва симпатия, съчувствие, състрадание, толкова по-лесно ще се адаптира и интегрира в социума – това от една страна. От друга страна – ще улесни неговото участие в сложни взаимоотношения, които ще обогатяват неговия емоционален живот, опит и умения. Като предупреждение за агресивно поведение съществува широк спектър от възможности. Разработени са специални правила за възрастните за работа с агресивното поведение на децата. Тези правила позволяват в конфликтна ситуация с деца и подрастващи, да бъде обезпечно позитивното разрешение на конфликта и да се изградят партньорски отношения. Правило 1. Игнорирайте незначителната агресия. Когато агресията на детето не е опасна и е обяснима, целесъобразно е възрастният да реагира на поведението на детето по следния начин: - просто „не забелязвайте“ реакцията на детето; - изразявайте разбиране към чувствата на детето: „Разбирам, че ти е обидно“ ; - насочете вниманието на детето в друга посока, предложете му да изпълни някаква задача, различна игра; - отнесете се позитивно към поведението му – „Ядосан си, защото аз съм уморен“. Коментари. – Установено е, че при всички хора се натрупва агресия и затова, възрастният виждайки и разбирайки ситуацията, може просто да изслуша детето и да се постарае да го ангажира с нещо различно Вниманието на възрастния е важна необходимост за детето. Често, именно недостатъчното внимание предизвиква агресивното поведение. Игнорирането на агресията е мощен способ за промяна на нежеланото поведение. Правило 2. Акцентирайте внимането на постъпките, не на личността на детето. В момент на агресия опишете поведението на детето с помощта на следните словесни варианти: „Ти се държиш агресивно“ - констатация ; „Ядосан ли си?“ – констатиращ въпрос; „Ти искаш да ме обидиш?“, „Сила ли ми демонстрираш ?" – разкриване на мотивите на агресора; „Не ми харесва, когато разговарят с мен с такъв тон“, „Силните крясъци ме напрягат“ - разкриване на собствени чувства по отношение на нежеланото поведение; „Нарушаваш правилата за поведение“ – напомняне за правилата. Коментари. – Изговаряйки всичко изброено до сега, възрастният трябва да запази спокойствие, доброжелателност и твърдост. Акцентирайте само върху постъпките, за да не прозвучи обвинително тона на гласа ви. В никакъв случай не споменавайте аналогично поведение в миналото. След като детето се успокои е необходимо да обсъдите с него поведението му и да обясните защо постъпката му е неприемлива. Акцентирайте само върху това, че агресията вреди най-много на него, а не на околните. Помислете заедно какво поведение в дадения случай би било най-приемливо. Правило 3. Контролирайте собствените си негативни емоции. Демонстрирайки своята агресия, детето проявява негативни емоции – раздразнение, гняв, възмущение, страх, безпомощност. При общуване с агресивно настроено дете, същите емоции могат да възникнат и у възрастния. Възрастният е длъжен да може да се сдържа. Контролирайте се, демонстрирайте положителен пример в общуването с агресивното дете и запазете партньорско отношение, необходимо за по-нататъчното сътрудничество. Постарайте се: - да не повишавате глас, не крещете, не заплашвайте; - не демонстрирайте своята власт: „Ще стане така, както аз кажа.“; - не заставайте в агресивни пози и не ползвайте агресивни жестова (стиснати челюсти, стиснати юмруци и насочен палец); - не се надсмивайте на детето, не го дразнете и не го унижавайте; - не оценявайте личността на детето или на приятелите му; - не използвайте физическа сила, не заплашвайте; - не четете лекции, проповеди; - не се оправдавайте, не се опитвайте да се защитите или да подкупите детето. Коментари. Най-често агресивното поведение на детето е свързано с желанието да предизвика гняв у възрастния и така показва своята слабост. Когато възрастният се остави на манипулацията, той губи своя авторитет в очите на детето и възможността да установи партньорски отношения. Възрастният е длъжен да положи усилие за да снижи напрежението и агресията. Правило 4. Запазете положителната репутация на детето. Децата, както и някои възрастни, доста трудно признават своята неправота. Публичното обсъждане може да го нарани много болезнено и по правило да подсили агресивното поведение в бъдеще. За да запазите положителната репутация на детето, използвайте изброените варианти на поведение с тях: - „Вероятно не се чувстваш добре.“, „Ти не си искал да го обидиш.“ – публично минимализирайте вината на детето: - позволете му да изпълни вашите изисквания частично, по свой начин; - предложете на детето договор с взаимни отстъпки; Коментари. Докато настоявате за пълно подчинение, провокирате нов взрив на агресия. Когато позволявате на детето да се подчини по свой начин, инцидентът ще се изчерпа съвсем скоро. Правило 5. Демонстрирайте неагресивно поведение. В резултат от конфликта, двете страни губят контрол. Вие сте длъжни да помните, че колкото е по-малка възрастта на детето, толкова по-доброжелателно трябва да бъде вашето поведение в отговор на агресията. Поведението на възрастния трябва да бъде противоположно на лошото поведение на детето. За целта можете да използвате следните похвати: - задържайте на пауза (изслушвайте мълчаливо); - тайм-аут (дайте възможност на детето да се успокои в самота); - внушавайте спокойствие с жестове и мимики; - шегувайте се ("Те сега изглеждаш като Шварценегер, Покахонтас“). Коментари. Децата бързо преминават в неагресивна форма на поведение, Главното условие е – искреността на възрастния и съответствието на тона на гласа му, жестовете, мимиките, пантомимиката на изказаните мисли. В начален стадий на агресивно поведение /първи незначителни признаци/ най-подходящо е да използвате следните методи за противодействие на агресията: - игнориране; - пренасочване на вниманието; - "елегантен изход". Елегантен изход – това е дипломатична маневра, позволяваща на всички участници спокойно да излязат от конфликтната ситуация. Всяка оригинална и нестандартна реакция на възрастния спрямо агресивното поведение на детето помага да се уреди благоприятно проблемната ситуация, вместо заплахи и физически мерки. Вниманието на детето може да се пренасочи към игра. Играта е най-добрият способ за весело и занимателно прекарване на времето и за снижаване на емоционалното напрежение, тревога и страх. Замяната на агресия с игра повишава увереността в себе си, развива позитивната самооценка, укрепва емоционалната сфера на детето. |
ИГРАТА Спомняте ли си времето, когато вие бяхте деца? На какви игри играехте, помните ли? Аз мога да се върна във времето, когато бях на четири години и когато все още наблюдавах игрите на по-големите какички и батковци. Губи ми се моментът обаче кога прецениха, че могат да ме допуснат като участник. А вие помните ли? За всяко дете това е различен момент. От кого и от какво зависи това? Вяко дете е уникално, със собствено ниво и темпо на развитие, независимо че родителите се намесват в това темпо, следейки някакви норми в някакви дебели книги, сравнявайки детето си с другите деца. На какво се дължи това? Огледайте се – нима има две еднакви майки или двама еднакви бащи, а още по-трудно бихте намерили две комбинации от еднакви майки и татковци. От там и различията – различен генетичен материал, темперамент, интелект, професията на всеки от родителите, влиянието на двама или повече участници в обгрижването и възпитанието на детето, различна обкръжаваща обстановка и социалната среда. Пред всички, които се занимават с отглеждане и възпитание на дете, възникват редица въпроси: „Как да накарам детето да слуша?”; „Как да го накарам да мисли?”; „Как да му помогна да повярва в себе си?”; „Мога ли да използвам различните проблеми, като възможност за получаване на нови знания и умения?”; „Как да спомогна неговото развитие?”. Като родители, възпитаващи децата си, трябва да знаете, че основна роля за развитието на детето, е отредена на играта.
|
ЗАЩО СА НУЖНИ ПРАВИЛА?
ДИСЦИПЛИНАТА Е ЛЮБОВ
Дисциплината е любов и точно за тази невидима зависимост ще се опитам да опиша. Защо? Защото безопасността на всеки е зависима от неговата дисциплинираност.
Какво е дисциплина? Защо е необходима? Либералният възпитателен модел неосъществен във българската педагогическа действителност доведе до това, че понятия като ”дисциплина” и „отговорност” придобиха негативно значение за възпитаването на демократичната личност, поради, което небрежно, бяха „изхвърлени” от учебниците по педагогика и респективно от практиката при възпитанието на подрастващото поколение.
По дефиниция дисциплината е безконфликтна връзка, научаване как да управлявате собственото си поведение. Това не е строгост и наказание, а ясни граници, които ви казват как да се държите в различни ситуации. Тя, дисциплината, има много лица: наричаме я трудова, училищна, военна, транспортна, спортна, здравна и още определения, които можем да отнесем към всяка човешка дейност. Аз бих добавила дисциплината е любовта към живота, тя ни помага да се превърнем в отговорни хора различаващи доброто от злото, злобата, завистта и зловредието от добротворчеството.
Възпитаването в дисциплинираност и отговорност е основополагащо при формирането на социалните умения за вграждането на личността в многопластовата система от социални отношения. За всяка човешка дейност, за която не достигат познания се създават митове и легенди. Дисциплината не прави изключение от това правило. Натоварена с негативизъм, строгост, репресия, наказания и други за дисциплината и за оправдание се създават и тиражират митове за дисциплинирането на детето от типа: [5]
- Детето е длъжно във всичко да слуша родителите си. – не е длъжно, защото в този случай възлитането е дресировка.
- Детето не трябва да проявява негативни емоции – детето не е кукла, то има право на своите чувства и емоции.
- Детето трябва да бъде запазено от житейските трудности – не, то не трябва да расте в парникови условия.
- Детето няма психически проблеми – в много семейства депресиите, стреса и агресията съпътства поведението на детето и то бива етикирано, като аутист, хиперактивно и т.н.
- Дисциплината е нужна, за да не излезе детето от „правия път” – във възпитанието е нужна златната среда между свободата и ограниченията.
- Детето може да бъде пошляпвано, когато нарушава дисциплината – физическото насилие вреди на детското здраве.
- Възрастните вземат решение вместо детето, защото то нищо не разбира, аз знам кое е най-доброто за него, за да му е полезно, но главното е дисциплината – детето има право на мнение, макар то да не съвпада с това на възрастните.
Митологизирането ролята на възрастните при възпитанието на детето и лишавайки го от права нарушава основни правни норми защитаващи правата на детето делегиране му от [3]
Поставено в състояние на забранителен режим” не може”, не трябва”, ”не пипай” „На пет години разбрах, че не се казвам Не пипай” това възпрепятства формирането на волята. Обратният акт на неограничена свобода , когато всичко му е позволено, детето се превръща в неконтролируем субект. Между двете възпитателни парадигми се избира средата при решаването на конкретни ситуации се търси гъвкавост, и индивидуален подход.
В българския език съществува синонимна думата „любов“– „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта.
Любовта през погледа на детето: „Когато баба получи артрит и не можеше да се навежда, за да лакира ноктите на краката. От тогава дядо прави това вместо нея винаги, дори когато и той получи артрит на ръцете”, „Любовта е това, което те кара да се усмихваш, дори когато си тъжен”, Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето” [4]
Определението за любов през написаното от К. Василев, в книгата му „Любовта,1976”, „…съществуването на дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора създаване на единство и взаимно съпреживяване на обща съдба…. Свързани емоционално и морално родители и деца, братя и сестри, мъже и жени. Тя любовта характеризира степента на облагородяването на човека, степента на неговата култура.”[1стр.7]
Ключовата дума свързваща дисциплината с любовта е облагородяването на човека, което се осъществява и чрез възпитанието.
Защо е важна дисциплината?
- Необходима за здравето на детето;
- За пълноценно физическо развитие
- За емоционалното му благополучие
- За умственото му развитие;
- За възпитаването на неговата отговорност
Що е дисциплина? Социално умение личността да контролира своите пориви и желания, да спазва правилата според конкретната ситуация;
Дисциплината учи детето да адаптира поведението към изискванията на обществото.
Изненадващо, е че оставено без ограничения, детето се чувстват изоставено и не развива толкова важни социални умения като:
• Самоконтрол [способност да се противопоставят на изкушенията]
• Уважение към другите хора[уважение към родителите и други хора споделя се съпричастност, търпение и умения; те знаят как да се контролират; самодостатъчен и самоуверен; отговорен и последователно в прилагането на усвоените поведенчески модели]
• Умения за сътрудничество[лесно се сприятели; умее да работи в екип; умее да се съподчинява]
Невидимата връзка между дисциплината и любовта е в две посоки:
- Родителите и въобще възрастните хора обичат децата. Те са загрижените за техния живот и здраве. На тяхното бъдеще залагат съществуването на обществото и именно тази неотменна обич налага възпитаване на дисциплинира личност. Социализацията, на която да я прави безпрепятствено вградима в сложните системи от социални отношения.
- Безопасното поведение, гарантиращо живота и здравето на детето са немислими без овладяването на правила за безконфликтно позициониране в околната среда. Водещо в случая е любовта към живота и неговото опазване. Този факт е основен мотив на възрастните да възпитават дисциплинираност и отговорност у децата подготвяйки ги да един безпрепятствен живот.
Постигане на резултати от поставените цели предполагат конкретизиране на система от задачи чието изпълнение, ще е в полза на дисциплината и отговорността:
- Обвързване целите на човешката безопасност с целите на гражданското възпитание;
- Процесът за формиране на устойчива дисциплинирана личност тясно е зависим от зачитане правата и свободите на детето и останалите субекти участници в този процес;
- Създаване и прилагане на система за познавателно емоционално осмисляне необходимостта от спазването на правила гарантиращи дисциплинирано поведение на личността;
- Съблюдаване на законово-нормативната уредба гарантираща възпитаването на дисциплина в рамките на организирания възпитателен процес в детската градина;
- Формиране на релизиантно поведение гарантиращо резултат от възпитателните усилия по посока формиране на самостоятелна и самоконтролираща се личност.
Педагогическите явления и тяхното управление почиват на научно обосновани принципни положение. Формирането на дисциплина и отговорност не правят изключение от това правило.
Основните принципи са формулирани от [2]
Първи принцип: установяване на разумни изисквания съобразно възрастовите и индивидуални възможности на детето. На тази основа определете правилата, какво е позволено и ЗАЩО! Много често възрастните поставят граници, без да обясняват причините за въвеждането на правила и ограничаване на свободите. Правилата могат да са в сферата на безопасността, на трудовите задължения, на личната хигиена, на уважението към другите хора и т.н. обясняват се последиците от неспазването на тези правила, никога обаче тези обяснения не се подкрепят с предстоящо наказание или вменяване на страх. Обективно се обясняват обстоятелствата, какви негативни последици, произтичат от неспазването им.
Втори принцип: децата преднамерено Ви предизвикват. В този случай детето не осъзнава каква отговорност ще произведе поведението му. Бунтът и проявения негативизъм. Следва анализ на възникналата ситуация и отчитане позициите на двете страни „възрастен–дете”. Нарушаването на справедливостта и авторизирането на авторитета на възрастните, често натрупват онази необходима енергия за възникването на агресивно поведение.
Трети принцип налага ясна граница между съзнателното неподчинение на детето и несъзнателното неподчинение в безотговорност. Спокойният тон и премерената вербалност да са насочени към възстановяване на равновесието, а не до акумулиране на още напрежение предполагащо последвало наказание. Трябва обаче да помним, че безотговорността на децата е явление, което няма нищо общо с откровеното неподчинение и затова трябва да се бори със спокойни и търпеливи методи.
Четвърти принцип когато конфликтът приключи по време, на който възрастните са се изявявали като лидери е време за утеха и желание от детето да почувства, че е обичано.
Пети принцип относно изискванията има един много забравен принцип на А.С.Макаренко ”Колкото повече обичаш едно дете, толкова повече изисквай от него”. Доколко този принцип е валиден и днес? Изискванията са строго индивидуални, за да са изпълними. Изисквайки аз като педагог има друг принцип ”Аз ще те пожаля и простя, животът няма да ти прости. Тогава какво ще ти отговоря, когато ме попиташ „Къде беше мамо, когато трябваше да ме научиш”. Това научих от моята майка, на която съм благодарна, че нищо не ми спести, за да ме направи успешен и щастлив човек. Неправомерното наказание на детето води до надушване на неговата емоционалност, доверие и вярва във добронамереността на възрастните.
Шести принцип любовта е движещата сила, която да ръководи вашите действия.
Възпитаването на дисциплинираност е процес, които не може еднозначно да бъде определен. Този процес е изграден от няколко последователно свързани конструкти „доверие – търпение - повторение” за достигане на резултат - безопасност да живеем в среда доминирана от опасности.
Възпитаването на безопасно детско поведение е мисия любов към живота и този в частност на детето, а дисциплината е непосредствената приложимост на безопасността.
Литература:1. Василев К., Любовта,С ,1976 стр.7; 2. Джон Добсън,Смелостта да възпитаваш С.1994]
Мария Галчева - Стоицова
Какво е дисциплина? Защо е необходима? Либералният възпитателен модел неосъществен във българската педагогическа действителност доведе до това, че понятия като ”дисциплина” и „отговорност” придобиха негативно значение за възпитаването на демократичната личност, поради, което небрежно, бяха „изхвърлени” от учебниците по педагогика и респективно от практиката при възпитанието на подрастващото поколение.
По дефиниция дисциплината е безконфликтна връзка, научаване как да управлявате собственото си поведение. Това не е строгост и наказание, а ясни граници, които ви казват как да се държите в различни ситуации. Тя, дисциплината, има много лица: наричаме я трудова, училищна, военна, транспортна, спортна, здравна и още определения, които можем да отнесем към всяка човешка дейност. Аз бих добавила дисциплината е любовта към живота, тя ни помага да се превърнем в отговорни хора различаващи доброто от злото, злобата, завистта и зловредието от добротворчеството.
Възпитаването в дисциплинираност и отговорност е основополагащо при формирането на социалните умения за вграждането на личността в многопластовата система от социални отношения. За всяка човешка дейност, за която не достигат познания се създават митове и легенди. Дисциплината не прави изключение от това правило. Натоварена с негативизъм, строгост, репресия, наказания и други за дисциплината и за оправдание се създават и тиражират митове за дисциплинирането на детето от типа: [5]
- Детето е длъжно във всичко да слуша родителите си. – не е длъжно, защото в този случай възлитането е дресировка.
- Детето не трябва да проявява негативни емоции – детето не е кукла, то има право на своите чувства и емоции.
- Детето трябва да бъде запазено от житейските трудности – не, то не трябва да расте в парникови условия.
- Детето няма психически проблеми – в много семейства депресиите, стреса и агресията съпътства поведението на детето и то бива етикирано, като аутист, хиперактивно и т.н.
- Дисциплината е нужна, за да не излезе детето от „правия път” – във възпитанието е нужна златната среда между свободата и ограниченията.
- Детето може да бъде пошляпвано, когато нарушава дисциплината – физическото насилие вреди на детското здраве.
- Възрастните вземат решение вместо детето, защото то нищо не разбира, аз знам кое е най-доброто за него, за да му е полезно, но главното е дисциплината – детето има право на мнение, макар то да не съвпада с това на възрастните.
Митологизирането ролята на възрастните при възпитанието на детето и лишавайки го от права нарушава основни правни норми защитаващи правата на детето делегиране му от [3]
Поставено в състояние на забранителен режим” не може”, не трябва”, ”не пипай” „На пет години разбрах, че не се казвам Не пипай” това възпрепятства формирането на волята. Обратният акт на неограничена свобода , когато всичко му е позволено, детето се превръща в неконтролируем субект. Между двете възпитателни парадигми се избира средата при решаването на конкретни ситуации се търси гъвкавост, и индивидуален подход.
В българския език съществува синонимна думата „любов“– „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта.
Любовта през погледа на детето: „Когато баба получи артрит и не можеше да се навежда, за да лакира ноктите на краката. От тогава дядо прави това вместо нея винаги, дори когато и той получи артрит на ръцете”, „Любовта е това, което те кара да се усмихваш, дори когато си тъжен”, Любов е когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето” [4]
Определението за любов през написаното от К. Василев, в книгата му „Любовта,1976”, „…съществуването на дълбоки чувства на преданост и всеотдайност между различни хора създаване на единство и взаимно съпреживяване на обща съдба…. Свързани емоционално и морално родители и деца, братя и сестри, мъже и жени. Тя любовта характеризира степента на облагородяването на човека, степента на неговата култура.”[1стр.7]
Ключовата дума свързваща дисциплината с любовта е облагородяването на човека, което се осъществява и чрез възпитанието.
Защо е важна дисциплината?
- Необходима за здравето на детето;
- За пълноценно физическо развитие
- За емоционалното му благополучие
- За умственото му развитие;
- За възпитаването на неговата отговорност
Що е дисциплина? Социално умение личността да контролира своите пориви и желания, да спазва правилата според конкретната ситуация;
Дисциплината учи детето да адаптира поведението към изискванията на обществото.
Изненадващо, е че оставено без ограничения, детето се чувстват изоставено и не развива толкова важни социални умения като:
• Самоконтрол [способност да се противопоставят на изкушенията]
• Уважение към другите хора[уважение към родителите и други хора споделя се съпричастност, търпение и умения; те знаят как да се контролират; самодостатъчен и самоуверен; отговорен и последователно в прилагането на усвоените поведенчески модели]
• Умения за сътрудничество[лесно се сприятели; умее да работи в екип; умее да се съподчинява]
Невидимата връзка между дисциплината и любовта е в две посоки:
- Родителите и въобще възрастните хора обичат децата. Те са загрижените за техния живот и здраве. На тяхното бъдеще залагат съществуването на обществото и именно тази неотменна обич налага възпитаване на дисциплинира личност. Социализацията, на която да я прави безпрепятствено вградима в сложните системи от социални отношения.
- Безопасното поведение, гарантиращо живота и здравето на детето са немислими без овладяването на правила за безконфликтно позициониране в околната среда. Водещо в случая е любовта към живота и неговото опазване. Този факт е основен мотив на възрастните да възпитават дисциплинираност и отговорност у децата подготвяйки ги да един безпрепятствен живот.
Постигане на резултати от поставените цели предполагат конкретизиране на система от задачи чието изпълнение, ще е в полза на дисциплината и отговорността:
- Обвързване целите на човешката безопасност с целите на гражданското възпитание;
- Процесът за формиране на устойчива дисциплинирана личност тясно е зависим от зачитане правата и свободите на детето и останалите субекти участници в този процес;
- Създаване и прилагане на система за познавателно емоционално осмисляне необходимостта от спазването на правила гарантиращи дисциплинирано поведение на личността;
- Съблюдаване на законово-нормативната уредба гарантираща възпитаването на дисциплина в рамките на организирания възпитателен процес в детската градина;
- Формиране на релизиантно поведение гарантиращо резултат от възпитателните усилия по посока формиране на самостоятелна и самоконтролираща се личност.
Педагогическите явления и тяхното управление почиват на научно обосновани принципни положение. Формирането на дисциплина и отговорност не правят изключение от това правило.
Основните принципи са формулирани от [2]
Първи принцип: установяване на разумни изисквания съобразно възрастовите и индивидуални възможности на детето. На тази основа определете правилата, какво е позволено и ЗАЩО! Много често възрастните поставят граници, без да обясняват причините за въвеждането на правила и ограничаване на свободите. Правилата могат да са в сферата на безопасността, на трудовите задължения, на личната хигиена, на уважението към другите хора и т.н. обясняват се последиците от неспазването на тези правила, никога обаче тези обяснения не се подкрепят с предстоящо наказание или вменяване на страх. Обективно се обясняват обстоятелствата, какви негативни последици, произтичат от неспазването им.
Втори принцип: децата преднамерено Ви предизвикват. В този случай детето не осъзнава каква отговорност ще произведе поведението му. Бунтът и проявения негативизъм. Следва анализ на възникналата ситуация и отчитане позициите на двете страни „възрастен–дете”. Нарушаването на справедливостта и авторизирането на авторитета на възрастните, често натрупват онази необходима енергия за възникването на агресивно поведение.
Трети принцип налага ясна граница между съзнателното неподчинение на детето и несъзнателното неподчинение в безотговорност. Спокойният тон и премерената вербалност да са насочени към възстановяване на равновесието, а не до акумулиране на още напрежение предполагащо последвало наказание. Трябва обаче да помним, че безотговорността на децата е явление, което няма нищо общо с откровеното неподчинение и затова трябва да се бори със спокойни и търпеливи методи.
Четвърти принцип когато конфликтът приключи по време, на който възрастните са се изявявали като лидери е време за утеха и желание от детето да почувства, че е обичано.
Пети принцип относно изискванията има един много забравен принцип на А.С.Макаренко ”Колкото повече обичаш едно дете, толкова повече изисквай от него”. Доколко този принцип е валиден и днес? Изискванията са строго индивидуални, за да са изпълними. Изисквайки аз като педагог има друг принцип ”Аз ще те пожаля и простя, животът няма да ти прости. Тогава какво ще ти отговоря, когато ме попиташ „Къде беше мамо, когато трябваше да ме научиш”. Това научих от моята майка, на която съм благодарна, че нищо не ми спести, за да ме направи успешен и щастлив човек. Неправомерното наказание на детето води до надушване на неговата емоционалност, доверие и вярва във добронамереността на възрастните.
Шести принцип любовта е движещата сила, която да ръководи вашите действия.
Възпитаването на дисциплинираност е процес, които не може еднозначно да бъде определен. Този процес е изграден от няколко последователно свързани конструкти „доверие – търпение - повторение” за достигане на резултат - безопасност да живеем в среда доминирана от опасности.
Възпитаването на безопасно детско поведение е мисия любов към живота и този в частност на детето, а дисциплината е непосредствената приложимост на безопасността.
Литература:1. Василев К., Любовта,С ,1976 стр.7; 2. Джон Добсън,Смелостта да възпитаваш С.1994]
Мария Галчева - Стоицова